В началото на 2015 Германия, за първи път в своята история, въвежда минимална заплата. До сега Германия беше една от малкото Европейски държави, които не притежаваха такъв стандарт. Работодателите вече ще бъдат задължени да плащат на своите работници не по- малко от 8,50 Евро на час, считано от началото на януари. Според статистика на немското правителство около 3,7 милиона от населението, до този момент, получават по- ниска сума от тази и ще се възползват от новия закон.

Минималната заплата ще бъде насочена към развитие на системата за заплащане, на основния Германски пазар, от независима комисия, съставена от членове едновременно на синдикати и работни организации.

Минималната заплата валидна и за българите

Новата минимална заплата ще се отнася за всички, които работят в Германия, независимо с какво гражданство са. Освен това чуждестранните компании също ще трябва да се съобразят със законните изисквания за минимална заплата (с официалното, не много приятно, наименование “Tarifautonomiestärkungsgesetz”) и да плащат на своите служители определената почасова заплата от 8,50 Евро. Тук става въпрос и за българите, които отиват да работят в Германия, като подписват български трудов договор.

Взаимовръзка с Arbeitnehmerentsendegesetz

За няколко бизнес направления въвеждането на минимална заплата не е нова новина, като цяло: The Arbeitnehmerentsendegesetz- закон, който е въведен през 1996 година и е основно преработен през 2009 година, определя минимална заплата за няколко индустриални сектора като строителство, хигиена и здравеопазване.

The Arbeitnehmerentsendegesetz е задължителен за чуждестранни компании, след като те веднъж са станали активни на немския пазар. Както подсказва самото име, целта на закона е да се избегне дъмпинг конкуренцията между тези компании, които плащат на своите работници заплата, по- ниска от стандартите за Германия. Минималното заплащане много зависи от спецификата на съответната индустрия, но обикновено е по- високо от нововъведената основна минимална заплата. В случай, че процентното възнаграждение е по- високо от 8,50 Евро, работодателите ще трябва да продължат да се съобразяват с добре познатия Arbeitnehmerentsendegesetz и да прехвърлят възнаграждението над прага от 8,50 Евро.

Отговорност на компаниите, основана на новия закон за минимална работна заплата

Новият Tarifautonomiestärkungsgesetz регулира в 14 точки минималната заплата, в „ Отговорност на купувача“ към съответната отговаряща норма на Arbeitnehmerentsendegesetz, който се използва и в този случай. Съответно компаниите носят отговорност, ако други компании, които изпълняват поръчки за тях, не спазват закона за минималната заплата.

Те могат да бъдат таксувани за злоупотреби като подизпълнители, със административно нарушение до 500,000 Евро, при установяването на такъв случай. Силно препоръчително е в своите договори с подизпълнители, за да избегнат подобен риск, компаниите да включат права за освобождаване от такава отговорност.

Update 26 Януари 2015 : Протест на чуждестранните спедитори

Минималната работна заплата “действа”, но невинаги така, както точно са очаквали немските управници. Според немската индустрия и търговия, целяща да се противопостави на практиката, минималната работна заплата следва да важи и за чуждестранните спедиторски компании, води до протест от страна няколко правителства.

Чуждестранните спедиторски компании също трябва да заплащат на своите шофьори минималната работна заплата, когато камионите им обслужват международни курсове и товарят и разтоварват в Германия. За времето, в което ще прекарат в суверенната територия, да се дължи минималното заплащане от 8.50 Eвро, което е значително над равнището на заплащане на източноевропейските шофьори.

Полша, Великобритания, някои балтийски страни, Унгария и Румъния не желаят да го приемат, като към тях могат да се присъединят и други страни. Държавите се аргументират с това, че чрез въвеждането на новата регулация, Германия поставя недостижимо препятствие – въвеждането на тарифа, кояtо е в несъвместима с правилата на вътрешния пазар. В допълнение, ангажиментите по протокола ще бъдат в противоречие със Закона за защта на личните данни в държавите-членки на Европейския съюз.