Миграция на работната сила в ЕС: България между „изтичане“ и „приток“ на мозъци

Миграция на работната сила в ЕС: България между „изтичане“ и „приток“ на мозъци

Свободното движение в рамките на Европейския съюз трансформира трудовите пазари и дава възможност на гражданите да се придвижват там, където виждат най-добрите перспективи за работа. За страни като България обаче тази мобилност представлява двойно предизвикателство: от една страна — „изтичането на мозъци“ (brain drain), тоест загубата на квалифицирана работна сила, а от друга — потенциал за „приток на мозъци“ (brain gain), чрез завръщането на таланти и знания. От присъединяването си към ЕС през 2007 г., миграцията на работна сила оказва дълбоко въздействие върху България и е сред най-сериозните ѝ социално-икономически предизвикателства.

Явлението „Изтичане на мозъци“

Феноменът „изтичане на мозъци“ в България

България е една от най-силно засегнатите страни от изтичането на мозъци в света. От 1990 г. страната е загубила около 22% от населението си, а прогнозите сочат допълнителен спад от 23% до 2050 г. Населението е намаляло с над един милион души – от 7,9 млн. през 1989 г. до 6,4 млн. през 2024 г. Този спад се отразява и в годишния процент на демографска промяна: както е показано на Графика 1, от средата на 80-те години този процент е отрицателен (1985 г.: -0,08%), като достига минимум от -1,21% около 1993/94 г. През 2024 г. той е -0,61%, а за 2025 г. се прогнозира между -0,6% и -0,83%. До 2050 г. ще остане негативен – около -0,89%. Основните фактори за този спад са ниската раждаемост, високата смъртност и най-вече – емиграцията.

World Population Prospects. (н.д.).

Причини за миграцията: Привлекателността на Запада и вътрешните проблеми

Основните причини за емиграция се коренят в значителните икономически различия в рамките на ЕС. Българите напускат страната в търсене на по-високи заплати, сигурни работни места и по-добри условия на живот в Западна Европа. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е увеличил от 1 625 щ.д. през 2000 г. до 17 588 щ.д. през 2024 г. и се очаква да достигне 24 894 щ.д. до 2030 г., но въпреки това остава нисък в сравнение с останалите страни от ЕС.

База данни World Economic Outlook (WEO)

Възможността да се печели двойно повече за същата работа – или дори за по-нискоквалифицирана – е силен стимул. Допълнително се добавят вътрешни проблеми като корупция, слаби обществени услуги, липса на меритокрация, лош баланс между работа и личен живот, липса на кариерно развитие и остарели трудови практики – всички те тласкат младите хора към напускане.

Последствия: Недостиг на кадри и икономически натиск

Изтичането на мозъци има сериозни последици за България: намаляване на човешкия капитал, ограничено икономическо развитие, спад в производителността и по-малко данъчни приходи. Някои сектори са особено тежко засегнати – като здравеопазването, където броят на лекарите е спаднал от 35 000 до 28 000 до 2017 г. От 2007 г. насам повече от 15 000 български лекари и 20 000 медицински сестри са напуснали страната. Един лекар в Германия печели 5 до 6 пъти повече от колега в България. Секторът на информационните технологии също страда, тъй като квалифицирани кадри се насочват към страни с по-добро възнаграждение и възможности за кариерно развитие. Прогнозите сочат, че до 2017 г. икономиката е изправена пред недостиг на около 400 000 квалифицирани работници – в строителството, здравеопазването, образованието и инженерството.

Печелившият: Германия и „трансферът на благосъстояние“

Германия се възползва значително от тази тенденция – тя е предпочитана дестинация за българските мигранти. През 2024 г. в Германия живеят 371 128 български граждани, следвани от Испания (112 834) и Нидерландия (60 494).

 

База данни – Евростат. (н.д.)

Много от мигрантите са с висока квалификация. Германия отчита 8,9 милиона трудоспособни мигранти. Миграцията от Източна Европа допринася за преодоляване на демографския недостиг и осигуряване на кадри. Без източноевропейските лекари някои региони на Германия биха останали без медицинска помощ. Този процес често се описва като „трансфер на благосъстояние“ – развитите страни получават квалифицирана работна ръка, без да са инвестирали в нейното образование.

Потенциалът на Brain Gain за България

Въпреки предизвикателствата, миграцията на работна сила създава възможности чрез обратна миграция („brain gain“). Това включва завръщане на българи с нови знания и умения или трансфер на знания и капитал чрез диаспората.

През последното десетилетие се наблюдава увеличен интерес към завръщане, особено по време на пандемията от COVID-19. Данни на НСИ показват растящ брой на завръщащи се сънародници. България има висок дял на мигранти с българско гражданство, което е знак за значителна мобилност на завръщане. Тези хора могат да донесат иновации, опит, мрежи и международни контакти. Съществена част от трансфера на капитал са паричните преводи: между 2014 и 2024 г. са изпращани между 115 млн. долара (2015 г.) и над 420 млн. долара (2024 г.).

World Development Indicators

Стратегии за насърчаване на Brain Gain

За да се минимизира изтичането на мозъци и да се използва потенциалът на завръщането, са нужни целенасочени мерки.

Българското правителство работи по стратегии за връщане на гражданите. Националната стратегия за миграция (2021–2025) предлага програми за подкрепа на завръщащите се и кампании за насърчаване. Включени са финансови стимули, помощ при търсене на работа, интеграция и подкрепа за стартиране на бизнес. Ключов елемент е предоставянето на гражданство по произход, за засилване на връзката с диаспората.

Важно е и засилването на връзките с българската диаспора за обмяна на знания и привличане на инвестиции. Общите условия в страната трябва да се подобрят – по-добри заплати, работна среда, инвестиции в образование и наука, борба с корупцията и укрепване на върховенството на закона. Политиката на сближаване на ЕС също играе роля в преодоляването на регионалните различия.

Заключение и перспективи

България е изправена пред трудната задача да спре изтичането на мозъци и да използва потенциала на завръщането. Този феномен произтича от социално-икономическите различия в ЕС, като досегашните мерки не са били достатъчно ефективни.

Нужен е цялостен подход, обединяващ усилията на политиката, бизнеса, образователната система и гражданското общество, както и координация между страни на произход и приемни държави. Въпреки че към момента недостигът на лекари не е остър, бъдещи проблеми могат да бъдат преодолени с иновативно финансиране.

Завръщането на мигранти може да бъде ключов елемент в решаването на демографската криза, стига да се приложат адекватни политики. България има потенциал да обърне негативната тенденция, ако създаде привлекателна среда за живот и работа и укрепи връзката със сънародниците си в чужбина.

Gender Pay Gap при нас

Gender Pay Gap при нас

Да поговорим за половите различия в заплащането или така наречения gender pay gap

Темата за разликата в заплащането между половете винаги е била интригуваща и е предизвикала много дискусии в бизнес сектора. Скорошно проучване (2021 г.) показва, че в България жените получават заплати, които са с 14% по -ниски от заплатите на мъжете за същата длъжност. Което означава, че все още не е постигнато пълно равенство между половете, въпреки огромния напредък в България.

Защо има такива различия в заплатите?

Някои от причините са, че жените работят повече часове на неплатена работа, грижат се за членовете на семейството и вършат домакинска работа. Има разлика в неплатеното работно време във всички страни от ЕС, варираща от 6-8 часа седмично в скандинавските страни до над 15 часа седмично в Италия, Хърватия, Словения, Австрия, Кипър и др.

Това оставя по-малко време за платена работа: само 8% от мъжете в ЕС работят на непълно работно време, в сравнение с почти 30% от жените. Когато се вземат предвид платените и неплатените часове на работа, се оказва, че жените работят повече.

Нещо повече, прекъсванията в професионалното развитие са много по-чести при жените, отколкото при мъжете, а някои от техните решения за кариера се влияят от поемането на семейни отговорности.

Всичко това не означава, че няма реална дискриминация на работното място – например, когато жените получават по -малко от колегите си мъже за същата работа или когато са понижени при връщане от отпуск по майчинство. За съжаление е много несправедливо да се мисли, че жената не е в състояние да заеме ръководна позиция или ще се справи по -зле от мъжа, което е свързано със стереотипите.

Какво може да бъде направено, за да се намалят тези различия и въобще да се предотврати неравенството между половете?

Крайно време е да изоставим всички тези стереотипи …

Равното заплащане не е само въпрос на справедливост и стимул да се работи по -усилено, но и би стимулирало икономиката, тъй като жените биха имали повече пари за харчене. Това също би довело до събиране на повече данъци от хазната и би облекчило част от тежестта върху системите за социално подпомагане.

Като работодател има няколко стъпки, които да обмислите, за да намалите разликата в заплащането между половете във вашата организация. Можете не само да разнообразите кандидатурите, но също така можете да започнете да инвестирате в женски лидерски потенциал и просто да предлагате равни стимули и заплати на всички на една и съща позиция, независимо от техния пол. Друг начин за преодоляване на разликата в заплащането е предлагането на грижи за децата на работниците и образование в ранна детска възраст. Има и още по-евтини варианти- като например насърчаване на открити и честни дискусии относно техните заплати/бонуси.

Не е толкова трудно да се промени това, просто са необходими време, осъзнаване и малки стъпки към подобрение, за да живеем в един по -добър свят.

Коронавирусът: Убиецът на световната икономика

Коронавирусът: Убиецът на световната икономика

Кой е по-големият страх у хората – заразата от Covid-19 или загубата на работните им позиции?

Заразата от Коронавирус несъмнено е невидимият убиец не само на много невинни хора през последните месеци, но и на много бизнес единици, не само в Европа. Малкият и дори среден бизнес са сред първите застрашени от покушение. Вирусът отнема милиони мечти на млади кадри за развитие в много области, тъй като именно хората без дългогодишен опит и израстващите са сред първите уволнени у нас. Разпадат се отдели, разрушава се комуникацията между хората, губим много от постигнатото досега.

За много от работещите лица, загубата на работа се оказва по-голям страх от физическото заразяване с вече добре познатия вирус. Хората стават все по-изнервени от ситуацията, именно заради вътрешните им терзания относно бъдещото им професионално и парично състояние.

Икономиката в световен мащаб е изправена пред криза, за която не всички бяха подготвени досега. Дори от гледна точка на хората от първа линия на фронта.

България и COVID-19

У нас, извънредното положение повлиява трайно на малкия бизнес. Дори не толкова малки предприятия се оказаха в голяма беда, криеща за служителите си – намаляване на заплатата, съкращения и безработицата вече се увеличава с прогресиращи темпове.

Паниката в страната се разраства, жителите на по-засегнатите райони са в дилема дали да се притесняват за възрастните си роднини или за бъдещото си финансово положение. И в двата случая едно е сигурно – страхът само отслабва способностите ни и се налага да преусмислим случващото се през по-реалстична призма, която да ни отведе до динамични решения, позитивизъм и приспособяване към обстановката.

От друга страна, COVID-19 се превърна в единствена тема за пределите на България. Журналистите са облагодетелствани от това, че трудовете им по темата намират голям интерес и отклик от хората. Маркетинговите специалисти частично използват ситуацията, за да обявят промоции с доставки по домовете с цел превенция. За пореден път проличава колко много разнообразни и креативни могат да бъдат маркетинговите похвати.

Определено страхтът на хората е оправдан и за някои сектори вирусът наистина ще бъде убиец, но вътрешната мотивация на хората би успяла да им помогне и след най-неочакваните падения.

Сега ще разкрием как ние от рекрутърска фирма Балканинвест се справяме през коронавируса.

  • С обявяването на извънредно положение, офисът ни продължи да работи с минимален екип, а останалият персонал продължи усърдна работа от вкъщи с цел превенция от коронавирус.
  • Бъдещите интервюта ще се извършват онлайн според уговорена дата и час.
  • По този начин не само предпазваме себе си и кандидатите, но и привикваме към визуализацията, която вероятно ни очаква в бъдеще.
  • Всеки ден провеждаме онлайн срещи с колегите ни, за да обменяме нужната информация помежду си, както и да се подкрепяме заедно. Най-сигурният начин, по който да ни откриете е на нашият и-мейл адрес.

Посетете и тази статия: Агенция за подбор на персонал Балканинвест.ЕУ и COVID-19

Минимална заплата за Германия от януари 2015

Минимална заплата за Германия от януари 2015

В началото на 2015 Германия, за първи път в своята история, въвежда минимална заплата. До сега Германия беше една от малкото Европейски държави, които не притежаваха такъв стандарт. Работодателите вече ще бъдат задължени да плащат на своите работници не по- малко от 8,50 Евро на час, считано от началото на януари. Според статистика на немското правителство около 3,7 милиона от населението, до този момент, получават по- ниска сума от тази и ще се възползват от новия закон.

Минималната заплата ще бъде насочена към развитие на системата за заплащане, на основния Германски пазар, от независима комисия, съставена от членове едновременно на синдикати и работни организации.

Минимална заплата Германия

Минимална заплата Германия

Минималната заплата валидна и за българите

Новата минимална заплата ще се отнася за всички, които работят в Германия, независимо с какво гражданство са. Освен това чуждестранните компании също ще трябва да се съобразят със законните изисквания за минимална заплата (с официалното, не много приятно, наименование “Tarifautonomiestärkungsgesetz”) и да плащат на своите служители определената почасова заплата от 8,50 Евро. Тук става въпрос и за българите, които отиват да работят в Германия, като подписват български трудов договор.

Взаимовръзка с Arbeitnehmerentsendegesetz

За няколко бизнес направления въвеждането на минимална заплата не е нова новина, като цяло: The Arbeitnehmerentsendegesetz- закон, който е въведен през 1996 година и е основно преработен през 2009 година, определя минимална заплата за няколко индустриални сектора като строителство, хигиена и здравеопазване.

The Arbeitnehmerentsendegesetz е задължителен за чуждестранни компании, след като те веднъж са станали активни на немския пазар. Както подсказва самото име, целта на закона е да се избегне дъмпинг конкуренцията между тези компании, които плащат на своите работници заплата, по- ниска от стандартите за Германия. Минималното заплащане много зависи от спецификата на съответната индустрия, но обикновено е по- високо от нововъведената основна минимална заплата. В случай, че процентното възнаграждение е по- високо от 8,50 Евро, работодателите ще трябва да продължат да се съобразяват с добре познатия Arbeitnehmerentsendegesetz и да прехвърлят възнаграждението над прага от 8,50 Евро.

Отговорност на компаниите, основана на новия закон за минимална работна заплата

Новият Tarifautonomiestärkungsgesetz регулира в 14 точки минималната заплата, в „ Отговорност на купувача“ към съответната отговаряща норма на Arbeitnehmerentsendegesetz, който се използва и в този случай. Съответно компаниите носят отговорност, ако други компании, които изпълняват поръчки за тях, не спазват закона за минималната заплата.

Те могат да бъдат таксувани за злоупотреби като подизпълнители, със административно нарушение до 500,000 Евро, при установяването на такъв случай. Силно препоръчително е в своите договори с подизпълнители, за да избегнат подобен риск, компаниите да включат права за освобождаване от такава отговорност.

Update 26 Януари 2015 : Протест на чуждестранните спедитори

Минималната работна заплата “действа”, но невинаги така, както точно са очаквали немските управници. Според немската индустрия и търговия, целяща да се противопостави на практиката, минималната работна заплата следва да важи и за чуждестранните спедиторски компании, води до протест от страна няколко правителства.

Чуждестранните спедиторски компании също трябва да заплащат на своите шофьори минималната работна заплата, когато камионите им обслужват международни курсове и товарят и разтоварват в Германия. За времето, в което ще прекарат в суверенната територия, да се дължи минималното заплащане от 8.50 Eвро, което е значително над равнището на заплащане на източноевропейските шофьори.

Полша, Великобритания, някои балтийски страни, Унгария и Румъния не желаят да го приемат, като към тях могат да се присъединят и други страни. Държавите се аргументират с това, че чрез въвеждането на новата регулация, Германия поставя недостижимо препятствие – въвеждането на тарифа, кояtо е в несъвместима с правилата на вътрешния пазар. В допълнение, ангажиментите по протокола ще бъдат в противоречие със Закона за защта на личните данни в държавите-членки на Европейския съюз.