Germania Archives - Балканинвест персонал блог

Миграция на работната сила в ЕС: България между „изтичане“ и „приток“ на мозъци

от ani | юли 16, 2025 | Germania, rabota

Свободното движение в рамките на Европейския съюз трансформира трудовите пазари и дава възможност на гражданите да се придвижват там, където виждат най-добрите перспективи за работа. За страни като България обаче тази мобилност представлява двойно предизвикателство: от една страна — „изтичането на мозъци“ (brain drain), тоест загубата на квалифицирана работна сила, а от друга — потенциал за „приток на мозъци“ (brain gain), чрез завръщането на таланти и знания. От присъединяването си към ЕС през 2007 г., миграцията на работна сила оказва дълбоко въздействие върху България и е сред най-сериозните ѝ социално-икономически предизвикателства.

Феноменът „изтичане на мозъци“ в България

България е една от най-силно засегнатите страни от изтичането на мозъци в света. От 1990 г. страната е загубила около 22% от населението си, а прогнозите сочат допълнителен спад от 23% до 2050 г. Населението е намаляло с над един милион души – от 7,9 млн. през 1989 г. до 6,4 млн. през 2024 г. Този спад се отразява и в годишния процент на демографска промяна: както е показано на Графика 1, от средата на 80-те години този процент е отрицателен (1985 г.: -0,08%), като достига минимум от -1,21% около 1993/94 г. През 2024 г. той е -0,61%, а за 2025 г. се прогнозира между -0,6% и -0,83%. До 2050 г. ще остане негативен – около -0,89%. Основните фактори за този спад са ниската раждаемост, високата смъртност и най-вече – емиграцията.

Причини за миграцията: Привлекателността на Запада и вътрешните проблеми

Основните причини за емиграция се коренят в значителните икономически различия в рамките на ЕС. Българите напускат страната в търсене на по-високи заплати, сигурни работни места и по-добри условия на живот в Западна Европа. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е увеличил от 1 625 щ.д. през 2000 г. до 17 588 щ.д. през 2024 г. и се очаква да достигне 24 894 щ.д. до 2030 г., но въпреки това остава нисък в сравнение с останалите страни от ЕС.

Възможността да се печели двойно повече за същата работа – или дори за по-нискоквалифицирана – е силен стимул. Допълнително се добавят вътрешни проблеми като корупция, слаби обществени услуги, липса на меритокрация, лош баланс между работа и личен живот, липса на кариерно развитие и остарели трудови практики – всички те тласкат младите хора към напускане.

Последствия: Недостиг на кадри и икономически натиск

Изтичането на мозъци има сериозни последици за България: намаляване на човешкия капитал, ограничено икономическо развитие, спад в производителността и по-малко данъчни приходи. Някои сектори са особено тежко засегнати – като здравеопазването, където броят на лекарите е спаднал от 35 000 до 28 000 до 2017 г. От 2007 г. насам повече от 15 000 български лекари и 20 000 медицински сестри са напуснали страната. Един лекар в Германия печели 5 до 6 пъти повече от колега в България. Секторът на информационните технологии също страда, тъй като квалифицирани кадри се насочват към страни с по-добро възнаграждение и възможности за кариерно развитие. Прогнозите сочат, че до 2017 г. икономиката е изправена пред недостиг на около 400 000 квалифицирани работници – в строителството, здравеопазването, образованието и инженерството.

Печелившият: Германия и „трансферът на благосъстояние“

Германия се възползва значително от тази тенденция – тя е предпочитана дестинация за българските мигранти. През 2024 г. в Германия живеят 371 128 български граждани, следвани от Испания (112 834) и Нидерландия (60 494).

Много от мигрантите са с висока квалификация. Германия отчита 8,9 милиона трудоспособни мигранти. Миграцията от Източна Европа допринася за преодоляване на демографския недостиг и осигуряване на кадри. Без източноевропейските лекари някои региони на Германия биха останали без медицинска помощ. Този процес често се описва като „трансфер на благосъстояние“ – развитите страни получават квалифицирана работна ръка, без да са инвестирали в нейното образование.

Потенциалът на Brain Gain за България

Въпреки предизвикателствата, миграцията на работна сила създава възможности чрез обратна миграция („brain gain“). Това включва завръщане на българи с нови знания и умения или трансфер на знания и капитал чрез диаспората.

През последното десетилетие се наблюдава увеличен интерес към завръщане, особено по време на пандемията от COVID-19. Данни на НСИ показват растящ брой на завръщащи се сънародници. България има висок дял на мигранти с българско гражданство, което е знак за значителна мобилност на завръщане. Тези хора могат да донесат иновации, опит, мрежи и международни контакти. Съществена част от трансфера на капитал са паричните преводи: между 2014 и 2024 г. са изпращани между 115 млн. долара (2015 г.) и над 420 млн. долара (2024 г.).

Стратегии за насърчаване на Brain Gain

За да се минимизира изтичането на мозъци и да се използва потенциалът на завръщането, са нужни целенасочени мерки.

Българското правителство работи по стратегии за връщане на гражданите. Националната стратегия за миграция (2021–2025) предлага програми за подкрепа на завръщащите се и кампании за насърчаване. Включени са финансови стимули, помощ при търсене на работа, интеграция и подкрепа за стартиране на бизнес. Ключов елемент е предоставянето на гражданство по произход, за засилване на връзката с диаспората.

Важно е и засилването на връзките с българската диаспора за обмяна на знания и привличане на инвестиции. Общите условия в страната трябва да се подобрят – по-добри заплати, работна среда, инвестиции в образование и наука, борба с корупцията и укрепване на върховенството на закона. Политиката на сближаване на ЕС също играе роля в преодоляването на регионалните различия.

Заключение и перспективи

България е изправена пред трудната задача да спре изтичането на мозъци и да използва потенциала на завръщането. Този феномен произтича от социално-икономическите различия в ЕС, като досегашните мерки не са били достатъчно ефективни.

Нужен е цялостен подход, обединяващ усилията на политиката, бизнеса, образователната система и гражданското общество, както и координация между страни на произход и приемни държави. Въпреки че към момента недостигът на лекари не е остър, бъдещи проблеми могат да бъдат преодолени с иновативно финансиране.

Завръщането на мигранти може да бъде ключов елемент в решаването на демографската криза, стига да се приложат адекватни политики. България има потенциал да обърне негативната тенденция, ако създаде привлекателна среда за живот и работа и укрепи връзката със сънародниците си в чужбина.

Нужда от дипломирани служители на немския трудов пазар 2015

от Balkaninvest-Team | апр. 14, 2015 | Germania, Personal

Според проучване на Staufenbiel – Instituts се наблюдава оптимистичната тенденция за развитие на пазара на труда за абсолвенти. По – малко компании, в сравнение с предходните години, установяват покачващата се нужда от абсолвенти, но правят песимистични прогнози за повечето дисциплини.
Според проучването, най – търсени за 2015г. Ще бъдат икономистите. За близо 45 процента от обявените свободни работни позиции, половината от които са стажантски позиции, се търсят служители с икономическо образование. Прогнозата за следващите 5 години е търсенето на икономисти в компаниите да нарасне с около 3 процента.

Нуждата от инженери и компютърни специалисти се увеличава

В сравнение с предходните години, прогнозата за търсенето на инженери и компютърни специалисти са по – малко оптимистични, но все още положителни. Относно инженерите, 35% от работодателите (с 2 процента по-малко в сравнение с миналата година) очакват сериозно увеличаване на търсенето. Прогнозата е цифрата да се увеличи до 63% през следващите пет години, въпреки че това показва спад в сравнение с очакваното нарастване на търсенето за предходната година (68 %).

За завършващите образование в сферата на информационните технологии, прогнозните стойности остават непроменени, в сравнение с миналогодишните. 38% от компаниите очакват, че нуждата и търсенето на такъв тип кадри ще се повиши с 8%. Дори и за в бъдеще перспективите за работа остават положителни: 15% от компаниите виждат в ИТ индустрията значително покачване на нуждата от дипломирани специалисти в сферата – 51 процента.

Търсенето е предимно на стажанти

Почти половината от местата са предвидени за стажанти (44%). 6 процента от местата са за стажантски програми, а 18 процента – възможност за работа за млади професионалисти. В процентен дял, останалото търсене се разпределя по следния начин – висшисти (27%), административни служители (3%) и сътрудници (2%).
В сферата на информационните технологии, фокусът не е толкова силно поставен върху стажантските програми (35%). За това пък търсенето на млади специалисти се равнява на 31 процента. За вече дипломирани специалисти отново местата са (43%) и висшисти (29%). Все по-рядко започват да се обявяват стажантски позиции за програмисти (4%) и инженери (3%).

Най – търсени са специалистите с магистърска степен

Кандидатите, притежаващи Магистърска степен на образование са с предимство. Голяма част от компаниите споделят, че предпочитат служители с тази академична степен (76 %), пред притежаващите бакалавърска степен (60 %) и тези, с училищна диплома (55 %).

Дори и при инженери и програмисти може да бъде забелязана същата тенденция. 97 процента от компаниите в сферата на инженерната дейност, предпочитат да наемат служители с Магистърска степен и 92 процента в сферата на Информационните дейности. Интересен е фактът, че бакалавърската степен е предпочитана от компаниите за 47% от специалистите в информационните технологии и 36% за инженерните специалисти.

Актуална статистика за имиграцията в Германия

от Balkaninvest-Team | мар. 10, 2015 | Germania

Федералното правителство на Германия представи своя доклад относно миграцията през 2013г. Според този доклад общо 1.23 милиона души са имигрирали през 2013г. в Германия, което е с около 200 000 повече, в сравнение с 2012г. Толкова високи стойности на имигранти в Германия са били през 1993 година.

Повечето имигранти са от Европа

Migrationsbericht 2013

Повечето имигранти, пристигнали през 2013г., са с националности: Полша (190 000 човека), следвани от румънците (139 000души). От България около 61 000 души са имигрирали.

Според Миграционния Доклад за 2012г., броят на заминаващите от Германия, считано за периода от 2012г. до 2013г., е с дванадесет процентно увеличение – 800 000 (като данните сочат, че за предходната година те са били 712 000 души). Според тази информация, мигриралите са около 430 000 души (в сравнение с предходната година 370 000 човека) – също най – високата стойност от 1993г. до сега.

Докладът за миграцията е само един числен израз на процеса на миграция в Германия. Като обобщение от статистически данни, той не съдържа политически решения. Докладът на Федералното правителство следва да бъде използван като база за вземане на политически и държавни решения, с цел управление на миграционната политика.

На 8 юни 2000г., Германският Бундестаг поиска от Федералното правителство да изготви и предостави годишен доклад за миграцията, който да даде цялостната визия на развитието на годишната имиграция и емиграция. Този доклад следва да бъде получен от Федералната служба за миграцията и бежанците, а след това да бъде представен от Федералния министър на вътрешните работи пред управляващия кабинет.

Висококвалифицирани, специалисти и студенти

Процентът на имигриралите квалифицирани и висококвалифицирани работници от страни извън ЕС има завиден ръст в периода 2009 – 2012г. (16 000 през 2009г. до 27 000 през 2012г.), за разлика от 2013г., в която бележи спад – 24 000 души. Този спад дава възможност на специалистите в областта да я определят като година със спад в имиграцията.

Blue Card EU

С въвеждането на Синя карта (Blue Card EU), легитимираща престой с цел работна заетост, на територията на страните от ЕС, имиграцията отново започва да се покачва – 4651 души имигрирали в Германия, притежавайки тази карта. За зимния семестър на 2013 – 2014г. броят на чуждестранните студенти, учещи в немски университети е 301 000 души (или 72.6 % са чуждестранните студенти).

Лица, търсещи убежище

От 1990г. до края на 2013г. броят на лицата търсещи убежище в Германия е бил 2 584 000. От началото на 2007г. до момента броят на молбите за убежище в Германия отново е започнал да се покачва. За 2013г. Молбите са за 109 580 души повече, в сравнение с предходната година, което е еквивалентно на увеличение от близо 70% (64 539 молби за убежище за 2012г.).

Около 39 % от получените молби са на кандидати от Европа и почти 39% кандидати от Азия. Причина за покачването в молбите за убежище, в сравнение с предходната година се дължи и на покачване броя на молби на лица от Африка – 20.5% за 2013г.

Млади имигранти

Хората с имигрантски произход в Германия, са значително по – млади от средностатистическия германски гражданин. Така през 2013г., почти 67% от хората с имигрантски произход са по – млади от 45 години. За сравнение по този критерий, 44 % е процентът на населението без имигрантски произход.

Българите в Германия

През 2013г. броят на българите емигрирали в Германия е 59 323. От тях 38 594 души напускат страната, което води до нетно вътрешната миграция на 20 729 човека. Броят на емигрантите от страните със значително по – многобройно население се равнява на: Полша – 197 009 души, Румъния – 135 416 човека, Италия – 60 651 души. В сравнение с релацията брой на населението – емигрирали жители, България затвърждава позицията на лидер.