Свободното движение в рамките на Европейския съюз трансформира трудовите пазари и дава възможност на гражданите да се придвижват там, където виждат най-добрите перспективи за работа. За страни като България обаче тази мобилност представлява двойно предизвикателство: от една страна — „изтичането на мозъци“ (brain drain), тоест загубата на квалифицирана работна сила, а от друга — потенциал за „приток на мозъци“ (brain gain), чрез завръщането на таланти и знания. От присъединяването си към ЕС през 2007 г., миграцията на работна сила оказва дълбоко въздействие върху България и е сред най-сериозните ѝ социално-икономически предизвикателства.
Феноменът „изтичане на мозъци“ в България
България е една от най-силно засегнатите страни от изтичането на мозъци в света. От 1990 г. страната е загубила около 22% от населението си, а прогнозите сочат допълнителен спад от 23% до 2050 г. Населението е намаляло с над един милион души – от 7,9 млн. през 1989 г. до 6,4 млн. през 2024 г. Този спад се отразява и в годишния процент на демографска промяна: както е показано на Графика 1, от средата на 80-те години този процент е отрицателен (1985 г.: -0,08%), като достига минимум от -1,21% около 1993/94 г. През 2024 г. той е -0,61%, а за 2025 г. се прогнозира между -0,6% и -0,83%. До 2050 г. ще остане негативен – около -0,89%. Основните фактори за този спад са ниската раждаемост, високата смъртност и най-вече – емиграцията.
Причини за миграцията: Привлекателността на Запада и вътрешните проблеми
Основните причини за емиграция се коренят в значителните икономически различия в рамките на ЕС. Българите напускат страната в търсене на по-високи заплати, сигурни работни места и по-добри условия на живот в Западна Европа. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е увеличил от 1 625 щ.д. през 2000 г. до 17 588 щ.д. през 2024 г. и се очаква да достигне 24 894 щ.д. до 2030 г., но въпреки това остава нисък в сравнение с останалите страни от ЕС.
Възможността да се печели двойно повече за същата работа – или дори за по-нискоквалифицирана – е силен стимул. Допълнително се добавят вътрешни проблеми като корупция, слаби обществени услуги, липса на меритокрация, лош баланс между работа и личен живот, липса на кариерно развитие и остарели трудови практики – всички те тласкат младите хора към напускане.
Последствия: Недостиг на кадри и икономически натиск
Изтичането на мозъци има сериозни последици за България: намаляване на човешкия капитал, ограничено икономическо развитие, спад в производителността и по-малко данъчни приходи. Някои сектори са особено тежко засегнати – като здравеопазването, където броят на лекарите е спаднал от 35 000 до 28 000 до 2017 г. От 2007 г. насам повече от 15 000 български лекари и 20 000 медицински сестри са напуснали страната. Един лекар в Германия печели 5 до 6 пъти повече от колега в България. Секторът на информационните технологии също страда, тъй като квалифицирани кадри се насочват към страни с по-добро възнаграждение и възможности за кариерно развитие. Прогнозите сочат, че до 2017 г. икономиката е изправена пред недостиг на около 400 000 квалифицирани работници – в строителството, здравеопазването, образованието и инженерството.
Печелившият: Германия и „трансферът на благосъстояние“
Германия се възползва значително от тази тенденция – тя е предпочитана дестинация за българските мигранти. През 2024 г. в Германия живеят 371 128 български граждани, следвани от Испания (112 834) и Нидерландия (60 494).
Много от мигрантите са с висока квалификация. Германия отчита 8,9 милиона трудоспособни мигранти. Миграцията от Източна Европа допринася за преодоляване на демографския недостиг и осигуряване на кадри. Без източноевропейските лекари някои региони на Германия биха останали без медицинска помощ. Този процес често се описва като „трансфер на благосъстояние“ – развитите страни получават квалифицирана работна ръка, без да са инвестирали в нейното образование.
Потенциалът на Brain Gain за България
Въпреки предизвикателствата, миграцията на работна сила създава възможности чрез обратна миграция („brain gain“). Това включва завръщане на българи с нови знания и умения или трансфер на знания и капитал чрез диаспората.
През последното десетилетие се наблюдава увеличен интерес към завръщане, особено по време на пандемията от COVID-19. Данни на НСИ показват растящ брой на завръщащи се сънародници. България има висок дял на мигранти с българско гражданство, което е знак за значителна мобилност на завръщане. Тези хора могат да донесат иновации, опит, мрежи и международни контакти. Съществена част от трансфера на капитал са паричните преводи: между 2014 и 2024 г. са изпращани между 115 млн. долара (2015 г.) и над 420 млн. долара (2024 г.).
Стратегии за насърчаване на Brain Gain
За да се минимизира изтичането на мозъци и да се използва потенциалът на завръщането, са нужни целенасочени мерки.
Българското правителство работи по стратегии за връщане на гражданите. Националната стратегия за миграция (2021–2025) предлага програми за подкрепа на завръщащите се и кампании за насърчаване. Включени са финансови стимули, помощ при търсене на работа, интеграция и подкрепа за стартиране на бизнес. Ключов елемент е предоставянето на гражданство по произход, за засилване на връзката с диаспората.
Важно е и засилването на връзките с българската диаспора за обмяна на знания и привличане на инвестиции. Общите условия в страната трябва да се подобрят – по-добри заплати, работна среда, инвестиции в образование и наука, борба с корупцията и укрепване на върховенството на закона. Политиката на сближаване на ЕС също играе роля в преодоляването на регионалните различия.
Заключение и перспективи
България е изправена пред трудната задача да спре изтичането на мозъци и да използва потенциала на завръщането. Този феномен произтича от социално-икономическите различия в ЕС, като досегашните мерки не са били достатъчно ефективни.
Нужен е цялостен подход, обединяващ усилията на политиката, бизнеса, образователната система и гражданското общество, както и координация между страни на произход и приемни държави. Въпреки че към момента недостигът на лекари не е остър, бъдещи проблеми могат да бъдат преодолени с иновативно финансиране.
Завръщането на мигранти може да бъде ключов елемент в решаването на демографската криза, стига да се приложат адекватни политики. България има потенциал да обърне негативната тенденция, ако създаде привлекателна среда за живот и работа и укрепи връзката със сънародниците си в чужбина.