Икономиката на Германия е изправена пред едно от най-сериозните си предизвикателства – остър недостиг на квалифицирани работници, който възпрепятства растежа на страната. За да се противодейства на тази тенденция, германското федерално правителство прие Закона за имиграция на квалифицирани кадри (в сила от 2023 г.), чиято цел е да улесни достъпа до международни таланти. В този контекст България изпъква като стратегически източник на квалифицирани кадри. Благодарение на членството си в ЕС и наличието на образовани специалисти, много от които владеят немски език, страната предлага сериозен потенциал за Германия. За да се използва този потенциал ефективно, е необходимо стратегическо управление на имиграцията.

Остър недостиг на квалифицирани кадри в Германия

На германския трудов пазар съществуват сериозни дефицити в множество сектори. През април 2025 г. Федералната агенция по заетостта (BA) регистрира голям брой свободни работни места. Най-силно засегнати са професии в областта на грижата и възпитанието на деца – с над 21 000 свободни позиции, при същевременно недостигащи около 300 000 места за деца под 3 години.

Също така се търсят спешно специалисти по социална работа и социална педагогика – над 18 000 свободни места в сфери като младежки центрове, училищна социална дейност и подкрепа на заети лица. В здравеопазването и болничните грижи, включително за възрастни хора и в областта на физиотерапията, също липсват над 18 000 кадри.

Техническите професии в строителството и електроинженерството са също силно засегнати. Забавянията при инфраструктурни проекти често са резултат от липсата на специалисти. Освен това в сектора на машиностроенето има недостиг на около 8 000 квалифицирани работници.

*Източник на данни: Федерална агенция по заетостта. (2025). Статистика/Отчитане на пазара на труда. –  statistik.arbeitsagentur.de    

Сред десетте най-търсени професии в Германия попадат: софтуерни разработчици, електротехници, медицински сестри и санитари, ИТ-консултанти, икономисти, обслужващ персонал, оператори в производството, търговски представители, мениджъри продажби и архитекти/строителни инженери.

През 2025 г. се наблюдава общо намаление в търсенето на работна сила, но това не означава, че проблемът с недостига на квалифицирани кадри е решен. Някои индустрии, като преработващата промишленост (-94 000 работни места) и временната заетост (-72 000), бележат спад. В същото време обаче други сектори отбелязват растеж: 45 000 нови работни места в здравеопазването, 57 000 в социалните грижи, 51 000 в публичната администрация, 93 000 в образованието, както и нови позиции в логистиката, финансите и енергийния сектор.

*Източник на данни: Федерална агенция по заетостта, Хартман, М., Клаус, А., Бекман, Р. и Сингер, К. (2025). –  arbeitsagentur.de   

Още една тревожна тенденция е нарастването на дела на млади хора (20–34 г.) без формална квалификация – от 10% през 2013 г. до 13% през 2024 г.

България: между изтичането на мозъци и потенциал за талант

България е сред страните в ЕС, които са най-силно засегнати от „brain drain“ (изтичане на мозъци). След 1990 г. страната бележи значително намаляване на населението, главно заради икономическите неравенства между Източна и Западна Европа. Много българи търсят по-добро заплащане, сигурни работни места и по-висок стандарт на живот в Западна Европа.

Допълнителни фактори, като корупцията и слаби публични услуги, също подтикват хората да напуснат страната.

*Източник на данни: База данни World Economic Outlook (WEO) (22 април 2025). МВФ. –  www.imf.org  

Последиците за България са сериозни – недостиг на човешки капитал, забавяне на икономическия растеж и влошаване на публичните услуги, особено в сектора на здравеопазването.

*Източник на данни: World Population Prospects. (н.д.). –  ec.europa.eu  

За допълнителен анализ по темата, вижте също публикацията: „Миграция на работна сила в ЕС: България между изтичане и привличане на таланти“.

България като стратегически резерв от таланти за Германия

Германия е най-предпочитаната дестинация за български мигранти и пряко се възползва от българския brain drain. През 2024 г. в страната живеят 371 128 български граждани, голяма част от които са високообразовани.

Имиграцията от Източна Европа помогна за забавяне на демографския спад в Германия и за попълване на недостига от специалисти. Образователната система в България предлага практическо обучение и международно признати дипломи. Немският език е вторият най-разпространен чужд език в училищата, което улеснява интеграцията на българите в немския трудов пазар.

Правна рамка и облекчения за професионалисти

Новият Закон за имиграция на квалифицирани кадри и новата Синя карта на ЕС (от ноември 2023 г.) значително улесняват достъпа до немския пазар на труда. Заплатните прагове за Синята карта са понижени, а групата от допустими кандидати разширена – включително и ИТ специалисти без висше образование при определени условия.

Списъкът с търсени професии бе значително разширен и вече включва освен професиите в MINT-секторите (математика, информатика, науки, инженерство и медицина), също така: мениджъри, ветеринарни лекари, фармацевти, зъболекари, преподаватели и други.

Краткосрочната и дългосрочната мобилност за притежатели на Синя карта от други държави от ЕС е облекчена. Семейното обединение е с привилегирован режим, а процедурите за признаване на квалификации и достъп до заетост са подобрени.

Новата „партньорска процедура за признаване на дипломи“ позволява да се започне работа в Германия преди официалното признаване на квалификацията.

Изводи и перспектива

България е изправена пред сложната задача да ограничи изтичането на таланти, като същевременно се възползва от потенциала на завръщащите се мигранти. Това явление е пряко следствие от социално-икономическите дисбаланси в рамките на ЕС.

Необходим е цялостен подход, който включва мерки за ограничаване на brain drain и стимулиране на brain gain – с участие на политиката, икономиката, образованието и гражданското общество, както и с активен диалог между страните на произход и приемащите страни.