В днешно време етиката на работното място или позната ни още като „бизнес етика” се оказва все по-ценена и търсена сред множество работодатели в различни сфери. Най-простата причина, която можем да изтъкнем тук е, че етиката разглежда морала като основна ценност, а имайки предвид това, моралът от своя страна играе съществена роля при разграничаването на правилно от неправилно действие на работното място. Освен това, работната етика също и спомага за изграждането на единен стремеж към вземане на по-добри решения, което пък води до по-добри осъществени резултати в полза на компанията.

Създаване на приятелска работна среда

Тук бихте могли да си зададете въпроса как всъщност етиката на работното място би могла да се обвърже с постигнатите резултати на компанията. Отговорът, който търсим тук се състои в създаването на приятелска работна среда. Да, приятелската работна среда е всъщност ключът към постигане на общи и успешни резултати, тъй като по този начин служителите се чувстват много по-удовлетворени от атмосферата на заобикалящата ги работна среда. Това от своя страна ги и мотивира да се посветят изцяло на дейността, която извършват в полза на целите на компанията. В проведено наскоро проучване на Оксфордския университет се твърди, че 13% от служителите са по-продуктивни на работното си място, когато са щастливи. (Oxford News, 2019)

Целта на работната етика

Основната цел на работната етика, а също и друга причина, поради която тя се счита за изключително важна, е от гледна точка на постигане на прозрачност в компаниите. Това е така поради факта, че прозрачността е средството за доверие между служители и мениджъри, което допълнително стимулира ангажираността на двете страни към поставените за осъществяване задачи на компанията. Но, за да има прозрачност в една компания преди това е необходимо да бъде вече изградена система от принципи, правила, а също разбиране за това какво е равноправие и как ефективно то да бъде прилагано. В този ред на мисли, изградената вече етика на работното място позволява мениджмънта на компанията да се ръководи от идеята за равенство, като по този начин отношението на всеки един от членовете да бъде еднакво към всички останали. Изхождайки от това твърдение, безусловно практиката на протежиране трябва да бъде изключена от прилагане, тъй като по този начин, освен че нарушава работната среда, протежирането е и също недопустимо спрямо политиките в компанията. В някои държави и други частни случаи това би могло да се счете като нелегална дискриминация на работното място.

Ползи от бизнес етиката

Някои от най-разпознаваемите ползи на бизнес етиката се състоят в личните качества, които всеки човек посредством нея успява да изгради. Пример за такова качество е и способността да бъдеш постоянен на работното място. Несъмнено, да бъдеш постоянен към целите на компанията понякога е и предизвикателство, тъй като изисква непрестанна отдаденост към възложените задачи, но в същото време е и ключът към постигане на успешни за компанията резултати. В този смисъл, изграждането на добра работна етика спомага за постигането на постоянство към целите на компанията, а това е и от съществено значение за благополучието на всеки един от нейните служители.

Между България и Австрия съществува живо политическо, икономическо и културно сътрудничество вече повече от век. Доброто познаване на българския пазар се оказва печелившо за австрийските компании и неслучайно Австрия е вторият най- голям инвеститор в родината ни. Ноемврийският брой на българското издание на Wirtschaftsblatt е посветен на Австрия, а ние обобщихме и допълнихме тази интересна информация.

България като страна за инвестиции през погледа на австрийския посланик Хаузер

Инвеститорите са привлечени от стабилния икономически растеж, атрактивния данъчен режим и намаляващия ръст на безработицата в страната през последните години.

България е в приятелски отношения с немско говорящите страни- Германия, Швейцария и Австрия, казва пред Wirtschaftsblatt посланик Роланд Хаузер. Според него, България в момента се намира във фаза на относителна политическа стабилност, което засилва сигурността в България като добро място за бизнес и инвестиции.

Изказаното становище се потвърждава и от австрийския Комисар по търговията в София, г-жа Улрике Щрака. Според нея, добри предпоставки са фактите, че България е възвърнала своята политическа сигурност и че правтелсвото е проевропейски ориентирано. Това и добре развиващите се, вече съществуващи на българския пазар австрийски търговски корпорации, привличат все повече чуждестранни инвестиции в страната.

Забелязват се и негативни аспекти от управлението на настоящето правителство, като например отхвърянето на Закона за борба с корупцията. Въпреки това през 2014г. австрийските инвестиции в България възлизат на 290.7 милиона евро. Почти десет процента от големите чуждестранни инвестиции са от австрийски компании като TelekomAustria, EVN, UniCredit/BankAustria, Knauf, Raiffeisen, OMV, REWE/Billa, WienerStädtischeVersicherung, UNIQA, Strabag и VAE. Завишен интерес към страната ни има и в сферата на туризма. През 2014г. 174,899 австрийски граждани са посетили България, което е с 39.4% повече от предходната година.

Български бизнес в Австрия?

Интерес има и в обратната посока. Австийският пазар е силно желан сред българските бизнесмени. Добрият бизнес климат, квалифицираният персонал и модерната инфраструктура, стратегическото положение меджу Изтока и Запада, отличните условия на живот, както и високото ниво на лична, политическа и законова сигурност и стабилност примамват българските компании.
Според г-жа Щрака мнението за българските бизнесмени в страната е положително- добронамерени са, оценяват Австрия и австрийските компании и са силно заинтересовани от възможностите за взаимно сътрудничество.

За разлика от австрийците, българите предпочитат да внасят готов продукт. Причини за това са по- високата цена на труда и данъчната система. Заради това в Австрия българите откриват най- често малки офиси, като предимно се използват от по- евтините ресурси в България. Дори световноизвестната българска компания Walltopia, занимаваща се с производството на стени за катерене, извършва активен бизнес в Австрия от повече от три години.

Според Хаузер, бъдещата цел е да продължим да поддържаме добрите взаимоотношения между двете страни, чрез колкото се може повече взаимни проекти. Пример за това са съвместната подготвка за прецедателство на Европейския съюз, което ще се упражнява последователно от България и Австрия през 2018 и 2019 година, както и 20-годишният юбилей на Австрийските музикални седмици в България през 2016г.

Посланик Роланд Хаузер е завършил Исторически науки, Романска филология и Философия, като има диплома и от Дипломатическата академия във Виена. Заемал е позиции в посолствата в Катар, Кения и Кувейт, като от септември 2014г. е посланик на Република Австрия в България. Той описва положителните си впечатления от България в последния брой на Wirtschaftsblatt.